Алън Гриф, инженер-консултант-химик, колумнист за PlasticsToday и самопровъзгласяващ се реалист, попадна на статия в MIT News, пълна с научни лъжи.Той споделя своите мисли.
MIT News ми изпрати доклад за изследване, включващо зеолити, порести минерали, използвани за производство на пропан от скрап (рециклирани) полиолефини с кобалтов катализатор.Бях изненадан от това колко научно грешна и подвеждаща беше статията, особено като се има предвид нейният произход от MIT.
Порестите зеолити са добре известни.Ако изследователите могат да използват размера на порите си, за да произведат 3-въглеродни молекули (пропан), това е новина.Но възниква въпросът колко 1-въглерод (метан) и 2-въглерод (етан) преминават и какво правите с тях.
Статията също така предполага, че рециклируемите полиолефини са безполезни замърсители, което е погрешно, защото те не са токсични в нормалната си твърда форма - много силни CC връзки, дълги вериги, ниска реактивност.Бих се тревожил повече за токсичността на кобалта, отколкото на пластмасите.
Токсичността на твърдите пластмаси е популярен образ, основан на човешката нужда да се противопоставим на науката, за да можем да повярваме в невъзможното, което се връща към удобствата на детството, когато нищо не може да бъде обяснено.
Статията смесва PET и PE и включва чертеж (по-горе) на бутилка за газирана напитка, която е направена от PET, химически много различен от полиолефините и вече ценно рециклиран.Не е без значение, тъй като се харесва на хора, които виждат много пластмасови бутилки и смятат, че всяка пластмаса е вредна.
Чертежът също е подвеждащ, тъй като показва подаването на пръстеновидна (ароматна) пластмаса и производството на пропилен, а не на пропан.Пропиленът може да струва повече от пропана и не се нуждае от добавяне на водород.Чертежът показва и производството на метан, което не е желано, особено във въздуха.
В статията се посочва, че икономиката за производство на пропан и продажбата му е обещаваща, но авторите не дават данни нито за инвестиции, нито за работа, нито за продажби/цени.И няма нищо за енергийните нужди в киловатчасове, което може да направи процеса по-малко привлекателен за много природосъобразни хора.Трябва да разкъсате много от тези силни CC връзки, за да прекъснете полимерната верига, основен недостатък в много напредналото/химическо рециклиране, с изключение на известна пиролиза.
И накрая, или всъщност първо, статията се позовава на популярния образ на пластмасата при хората (и рибите), като пренебрегва невъзможността за храносмилане или циркулация.Частиците са твърде големи, за да проникнат през чревната стена и след това да циркулират през мрежа от капиляри.И колко много има значение, както често казвам.Изхвърлените рибарски мрежи може да са вредни за водните създания, но същото е и с улавянето на риба и яденето й.
И все пак много хора все още искат да вярват, че микропластмасата е вътре в нас, за да поддържа нуждата им да се противопоставят на науката, която ги лишава от комфорта на чудесата.Те бързо етикетират пластмасата като токсична, защото е:
●неестествено (но земетресенията и вирусите са естествени);
● химикал (но всичко е направено от химикали, включително водата, въздухът и ние);
●променливи (но времето и телата ни също);
●синтетични (но такива са много лекарства и храни);
●корпоративен (но корпорациите са креативни и поддържат цените ниски, когато са отговорно регулирани).
Това, от което наистина се страхуваме, сме самите ние – хуманипулация.
Не само ненаучните маси мислят по този начин.Нашата собствена индустрия инвестира в усилия за спиране на „замърсяването с пластмаса“, както и политиците, които правилно виждат подобно разбиране на мита като правене на това, което избирателите искат.
Отпадъците са отделен проблем от замърсяването и нашата пластмасова индустрия може и трябва да намали загубите си.Но нека не забравяме, че пластмасите помагат за намаляване на други отпадъци – храна, енергия, вода – и предотвратяват растежа на патогени и инфекции, но не причиняват никакви.
Пластмасите са сравнително безвредни, но хората искат те да бъдат лоши?Да, и сега може би разбирате защо.
Време на публикуване: 09 декември 2022 г